Уморени са чайките в края на лятото,
по пясъка двете следи не личат
вятърът грабна вълните в морето -
сърдито захвърли ги в немия бряг.
До вчера бе весело, шарено, златно
изпъстрено с нежност,усмивки, любов...
А днес е студено, а днес е самотно
сякаш за миг всичко стана на прах.
Някой ограби морето без жалост
остави го голо с ранено сърце .
Взе топлината, песъчинките малки,
лъчите, дъхът и мечтите му взе.
Да плаче остави го -без ласка, без песен
отринато, жалко, само...
Но пак ще е лято, ще танцуват със слънцето,
по-красив и добър ще бъде светът.
© Тони Иванова Todos los derechos reservados