13 ene 2009, 9:27

Море 

  Poesía
402 0 5

           МОРЕ

 

 

Подпалих мачтата стара.

Кораба в скалите разбих.

Накрая угасих и фара –

животът ми стана по-тих.

 

 

Останаха само веслата,

загребвам мъртъв пясък с тях.

Дори да не стигна водата –

още помня морето със страх.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за поправките,Тези които ти казват истината те са приятели.
  • Съгласна съм с Йосифова, относно описателното съдържание на стиха, както и с предложението за корекция! Даже във втори стих може въобще да изключиш "по":
    "Останаха само веслата,
    загребвам пясъка с тях.
    Дори да не стигна водата -
    ще помня морето със страх."
    С МАЛКО ДУМИ - СИЛНО СЪДЪРЖАНИЕ! Иначе, както винаги 6!
  • Хубаво!
  • Много ми допада!
  • Твоите миниатюри са винаги много картинни. Дръж здраво веслата, Корсарю!
    Ако ми подволиш, ще ти предложа вторият стих да стане така:
    Останаха само веслата,
    загребвам по пясъка с тях.
    Дори да не стигна водата -
    ще помня морето със страх.

    По-оптимистично ще звучи. Поздрав!
Propuestas
: ??:??