Слънцето скочи в морето,
и удави се в стоплените му води,
луната хвръкна в небето,
и разпръсна сресаните си коси.

Пълнолика се издига, но немее,
позлатена като вино в празното небе,
но не след дълго изгревът ще се разлее,
с разрязани вени в дълбокото море.

Бяло и червено вино се изсипва,
всеки ден от бездънното небе,
изпивай деня си на малки глътки,
преди да се одави в някое море.

Нощта застъпва в небето,
рачупвайки прозрачните му синеви,
и парченца стъкла закапват в морето,
като опиянени от вино прашинки звезди.

Пълнят си хората чашите с блясък,
изгребан от водите на това море,
изпиват живота си, докато един детски крясък,
не придаде смисъл на забързаните часове.

Вино отлежало днес ще се разлива,
а утре винени ще са нечии очи,
в море от лъжи младостта ни ще се срива,
до последно ще се сменят слънца и луни...

Но никоя болка сърцето не плаши,
така както отброените до края дни,
кагато не вино ще пием от кристалните чаши,
собствените си, изтинали сълзи...

Наздраве!