27 jul 2011, 14:22

Море от хладна, мраморна тъга 

  Poesía » Filosófica
1581 0 24

Изръби се и кръглата луна -

от недолюбване не си намери място,

глухарчето със вятъра се сля -

подири знак от слънцето лъчисто -

 

 

да го погали с пламнал жест,

да приюти сърцето в спомен -

да не тъжи по сребърния диск,

лика си скрил зад облак тъмен.

 

 

Копринен балдахин намята нощ -

сЪлзите в очите да прикрие,

а в златно изгрев хвърля плащ -

красивото в звездите да открие,

 

 

преди за следващите дни да е отпил

от сладкия оранж на есента ми...

 

От себе си и друг съм тайно скрила

море от хладна, мраморна тъга.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??