Море от Любов
Под огромният свод на небето -
лъч отрони се, с тих нежен зов:
просветли ума, озари и сърцето,
потопи ги в Море от Любов.
В този свят натежал от окови,
мрачни мисли, интриги, беди,
имам нужда от здрави основи
и от твойте любими черти.
И душата ми с теб Възродена,
с дъх на Пролет, в трепетен зов:
пламва, опива, искри споделена ...