Море си ...

18 oct 2016, 15:28

Poesía

322 0 2

Есен, нашепваща тъга.

Ех, златолистно ти, момиче!

Небе, облачно с дъга.

Ох, полет невъзможен птичи!

Дъжд плющи и дрънчи в олука –

о, да – вода за жадната земя!

Кръшен смях за някого заслуга –

ах, любов, угаснал стар вулкан!

Нощес насън ще ви гостувам,

на тебе есен и на теб небе,

на теб Живот, в който плувам

без да зная вече накъде...

Ти море си бурно и дълбоко,

реки поело от сълзите на човека –

как раните болят от твойта сол,

ще боля нощес и аз! Но нека...

лайкван и облайван, давен и изплуващ,

до зори ще се въртя в мъртвата ти хватка,

докато вълна последна ме захлупи –

ех, вълна със пяна! Моя милост – капка...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

valqka (Валентин Василев)

2016-10-19T12:44:38+03:00

Благодаря на отбилите се тук!
vilflovers (Виолета Минчева)

2016-10-18T16:57:12+03:00

"Ти море си бурно и дълбоко,
реки поело от сълзите на човека-
как раните болят от твойта сол,
ще боля нощес и аз.Но нека..."Вълнуващо стихотворение!Поздрав!