21 jun 2008, 1:13

Морето 

  Poesía
524 0 7
Вълните, пенещи се в пясъчния бряг,
оставяха по него си следите,
а двамата пред къщния си праг
си спомняха от детството мечтите.


И гледаха морето замечтани,
със спомен за отминалите дни,
със спомен за копнежи, завладяни
от морските бурни вълни.


А вятърът - стар  техен другар,
повяваше нежно косите,
бе толкова много надежди довял
и толкова пъти изтривал сълзите.


В морето откриваха малко от себе си,
то беше им спътник, слушател,
лечител на всичките рани и белези
и техният искрен  приятел...

© Ирен Попова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??