Морето
Морето е жадно за лято,
за слънце, което шепти
с крилете на влюбено ято…
От спомени ражда мечти.
Вълните целуват прибоя
и в пръски разпукват деня.
Защо ли ревнивата пролет,
отново се връща с дъжда?...
Морето е будно за вятър
и в облак си сбира дъха.
Със поглед, от вчера откраднат,
съблича вълна след вълна.
Брегът рони мокрия пясък,
досущ като палав хлапак,
скрил в джоба си шепа от лятото
по синьо от морска вода.
Морето е тръпно за обич,
най – дръзката, дето гори…
Днес то с тишината говори
и търси те с мойте очи…
© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
С най-искрени адмирации!
Вълшебен стих! -
"и търси те с мойте очи…"
-
Много хубав стих!Поздравления!
-
Много е хубаво!
-
Благодаря за хубавия стих, Дани*!
-
Морето наднича от стиха ти!Поздрав,Дани!
-
Имайте страхотен ден под ласките на тои хубав стих!
-
Поздрав, Дани!
-
Благодаря, Дени!
-
Дани... Висока летва си!
-
Благодаря, Никола!
-
чудесно е! браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
скрил в джоба си шепа от лятото"
Къде си лято? В ъгъла на залива,
на раковината в извивките блестящи,
в разголените рамене по плажа
или във пяната над стъклената чаша?
Поздравления и от мен за красивата картина, която си нарисувала.