Родена съм и живея до морето
но повече обичам планината
и все към нея теглят ме краката.
Морето е красиво,
водата му – игрива,
но ти недей се заблуждава,
то само взема и не дава.
Примамва те със слънце, пясък
и заслепява те със блясък,
но тръгнеш ли от него да излизаш
разбираш – до кръста само трябва да влизаш.
Придърпва те, не ще да пуска,
във плен си,ще ли се спасиш
или във него ще заспиш?
Морето е сила голяма –
не го ли познаваш – спасение няма.
То хитро е много и ласки раздава,
умее наивните да приласкава,
страхува се само от тези,които
стоят все във края на това корито.
Много песни за него са се изпели,
много стихове – бреговете залели,
но елате със мен сега,разберете
и добре погледнете го от бреговете.
Не всичко, което е красиво
ни оставя живо.
© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados