Морето, аз и Есента...
Веднъж се срещнахме отново –
Морето, аз и Есента,
не синя, а като олово
бе разлюляната вода...
Завихряше стихиен вятър
вълните блъскайки със яд...
Бе влязла в нов сезон Земята –
и вееше морето хлад...
Чертата бяла на прибоя
огъваше се по брега
и само тя делеше моя ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse