Морето, нощта, любовта и легендите

Със присъствие раздвижено

ти изпълваш със желание

въздуха в нощта, с безгрижие,

със Любов и със признание...

А след Вятъра затичани,

щом настигнем го в Безкрая –

в територията ничия

да се любим да премала...

Даже и да сме последните

от нощта приели тайнството

да живеем във Легендите:

нека оживим Пространството

с Любовта си, както Бурите

го осмислят със страстта си

и изтръгнем шамандурите

със любовен вик на гларуси...

На стихии ненаситили се,

на морета ненагледали –

всичко на Света опитали,

даже и: Любов в легендите!...

... А Морето в тая нощ е

с предразсъдъци излишни

и в съня си спори още

то със Ветрове предишни...

2007 юни Приморско