МОРЕТО НЯМА ПАМЕТ ЗА ПОДРОБНОСТИ
То ще запомни дълго само стъпките,
в които неуверено е падала
звездата на щастливото ни вричане.
Не вярвам да си спомни и за дюните,
където нощем тайнствено телата ни
рисуваха такива вакханалии,
че птиците затискаха с крилете си
зениците си, да не полудеят...
Но ако утре си припомни всичко,
то ще смълчи самотната си същност
и ще положи кротко сред вълните си
маяка на последната ни среща.
И ще е светло, светло като в черква.
И думите ще тлеят като свещи
на този бряг, безсънен, пред олтара
и пясъците рехави на чувствата.
Морето няма памет за подробности,
защото, както шепнат всички отливи,
на всеки спомен дъното е хлъзгаво,
досущ като опашката на рибите...