Морска идилия

19 sept 2020, 0:57

Poesía

399 0 2

Последна любовна слънчева ласка,

реверанс към морето и морския бряг,

след нея си тръгва в златна каляска,

укротеното Слънце след дневния бяг...

Вълни разпилени – къдрѝ на жена,

(сякаш за миг е тук времето спряло)

нежно помилвани от сноп светлина –

последна усмивка към морето заспало...

Брегът по светлината също въздиша,

потънал във мрак – маха за сбогом,

после самотен без думи ѝ пише -

за сърцето от нея оставен му спомен...

Спомен и бряг разказват за среща,

на влюбени двама скрити във мрака,

потънали в страст и ласки горещи,

с надежда утрото за тях да почака...

КАЛИНА ВЛАДИ

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.