29 mar 2012, 0:23
Морска нощ
Безпир очите се унасят
и стонове дъхът краде.
Мъглата сенките отнася,
отразени в тихото море.
И шепот леко ме докосва,
в косите ми звезди от лед.
Луната с поглед омагьосва,
а времето брои безчет.
Земята е покрита цяла
с воала черен на нощта
и бледият светлик на фара
припомня само за деня.
и стонове дъхът краде.
Мъглата сенките отнася,
отразени в тихото море.
И шепот леко ме докосва,
в косите ми звезди от лед.
Луната с поглед омагьосва,
а времето брои безчет.
Земята е покрита цяла
с воала черен на нощта
и бледият светлик на фара
припомня само за деня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Светла Димитрова Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
