6 sept 2013, 12:16

Морска самота 

  Poesía » De amor
438 0 1
То е най-хубаво в пясък да овъргаляш пешкира -
камъчетата боцкат, а скалата неудобно подпира...
Във пясък времето бавно всичко превръща -
Лоши спомени скрива, болка и мъка поглъща...
Опълчвам се сам, тичешком морето връхлитам -
предизвиквам стихията върху мен, аз обичам!
Водорасли, хладен прибой и солен вкус в устата -
вятърът вече по е студен, но пък калява душата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??