Тя е красива, с любов обгърната живее,
прегръща миговете с радост и се смее,
но взема тихичко и от другите тъгата,
поема, разплакана разтегля я в душата.
Тя морската сирена от себе си раздава,
водата тъй свещена самата заслужава,
но пълни я със сълзите си и ни я връща,
че всеки жаден да може да я поглъща.
Тя врекла се е също във любов неземна.
И гледа го от скалите, той я превзема -
събира със любов приказки всевишни
и нощем носи ù ги с “Моля те, вдишни”. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse