Сиви облаци притискат морето,
разпилени коси във водата топят.
Снаги боязливо повдигат вълните
и над було от пяна свеждат чела.
Няма ги чайките, няма го слънцето.
Вятърът в раковина се скрил.
Само скалата слуша унесена
меланхоличната морска тишина.
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados