Не съм писала скоро,
не, всъщност те лъжа,
написах онова писмо,
на морето за да кажа...
Намерило те е то днес?
Навярно ти е все едно.
Недей остава там, влез,
навън вали... из ведро...
Напича слънце ли, как
намокрил си се цял?...
На морето ухаеш пак,
на морски бриз повял...
Надалеч е било морето,
не разбирам, а аромата?
Носиш си го в сърцето!
Но не и мен - вълната...
15.09.2008г
(цикъл "Синьо перо")
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
На море ухаеш пак,
на морски бриз повял...
Любимо!