Морско

28 dic 2021, 12:37

Poesía » Del paisaje

625 1 0

Вълните ревностно галят

бедрата на пустия плаж,

частици от пясък се валят,

пари земята под нас.

Морето веч закопняло,

брега обхожда с очи,

разлива хладно одеяло

под форма на бурни вълни.

Пясъкът бавно изчезва

и пак се открива без срам,

цялата приказна гледка,

буди в сърцето ми блян.

Спомен далечен се дави,

даже в плитки води,

колко ли мене забрави,

може да помниш дори.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.