МОРСКО МЕЧТАНИЕ
Обичам да гледам със нежност морето,
с прелитащи чайки – безгрижни летци,
когато във трепет копнее небето
за своите звездни, потайни дворци.
Обичам и залеза скришом да чакам,
да взирам с надежда горящи очи
към облаци – птици едва незаплакали,
към тоз хоризонт с мен така мълчалив.
И може би крие той в себе си много,
и тайни, и скука, и болка, и вик,
задето навеки осъден е строго ...