13 jul 2023, 8:34  

Синьо 

  Poesía » Verso libre
410 0 2

Небето е като морето,

морето е като небето,

вълни и облаци в едно

докосват моето перо.

 

Самолети с облаци се борят,

корабите със вълни,

мисълта ми, и тя все броди,

между тези две бразди.

 

От брега е трудно да се каже

синьото на кого принадлежи,

синьото е цвят свободен,

тази сутрин и на мен стои.

 

Синя не е само моята рокля,

и душата ми сини,

любовта и тя е котва,

паднала във моите дълбини.

 

Вятърът с косите ми играе

и нашепва ми чрез тях,

че важен той герой е

в този кръговрат.

 

© Румяна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??