Как сърцето ми подскача

и играе, как силно то желае

аз моряк да бъда, в синьото

море да плавам, да се лутам

без посока, като някой стар

пират, приключения да търся

и от живот суров 

душата своя да отърся.

През деня ще гледам как

чайките и гларусите

над главата ми прелитат,

сякаш искат нещо да ме питат.

А щом настъпи вечер, щом

настане мрак, ето го един

самотен, стария чудак,

замислен и унесен пак...

Какво ли щеше да е, ако

беше глух, да не може да

използва своя слух?

Или пък да беше сляп, със

стотинки да не може да

си купи хляб?

Бързо спря да мисли за това,

за миг зарадва се, че има

той храна, но после

тъжен надолу сведе глава

и тихо на глас заговори:

"А къде изчезна любовта?"

... и няколко сълзи пророни...