10 may 2007, 15:22

Моряко мой 

  Poesía » De amor
1270 0 10
Телата ни трептят от страст,
преплитайки се във нощта спокойна.
Как примирена съм под твойта власт,
тръпнеща, очакваща, покорна. . .
Телата ни лежат в покой,
сред пух и ароматна сласт,
заслушани във ветрения вой,
люлеещ силно розовия храст.
Докосвам с пръсти устните ти леко
и моля се да помълчим за още миг,
преди да отпътуваш надалеко,
моряко мой, герой на моя стих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??