Разхождах се аз близо до дома ти. По онази "твоята" алея. С надеждата да чуя пак смеха ти, чакащ погледът ти пак да ме огрее. Но вместо туй по тъжната пътека, аз срещах само други като мене - търсещи по пътя си утеха, търсещи по пътя облекчение. Навярно тук умря и моята надежда онези устни пак да сетя нежно. Тук умря сърцето ми, изглежда - траурът му беше неизбежен. И само ветровете тягостни някак си довяваха ми спомени. Че някога вълнуваха ме радости, че чувствата не бяха тъй отровени. ... И бавно слагам си ръцете по джобовете. С измамната усмивка на лицето. И спомням си как рухнаха мостовете - последните пътеки до сърцето ти...
Валка, невроятно е, че успяваш да поддържаш едно изключително ниво всеки път. Продължавай така - не спирай! От теб ще се роди гений - повярвай ми! Аз в това никога не бъркам. БРАВО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
"... И бавно слагам си ръцете по джобовете.С измамната усмивка на
лицето.И спомням си как рухнаха мостовете -последните пътеки до сърцето ти... " - колкото и да е обедителна маската ,човек само за себе си знае какво му е
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.