Накапах се от тази есен!
Листа по калника, дрънчи...
Да бе дъждът, а то пак – песен
четиритактово звучи.
Ръжда, боя... Е, вече стига!
"Моторни песни", туй-онуй.
От кална шума в шушумига
превърнах се и ветродуй
шуми в главата ми. Ужасно!
Щом шумка шумне, съм нащрек.
Шумнати вируси опасни
по пътя дебнат. Няма лек.
Затуй останах на разклона.
Така удобно се седи
на карантината в заслона.
В гаража вирус не лови!
Обаче вчера дойде есен.
Шасито клати и напук
накара ме моторна песен
да свиря ...с клаксон. Под гюрук.
Не рачих. Стегна ме галоша
със зимен грайфер. Дадох газ.
Свалих гюрука – гледа лошо.
Не вдявам. Аз съм за Бургас.
На юг потеглям, както искам.
С моторна песен, на инат.
Оставих я в мъгли да кисне.
Да капе други, тая гад!
За мен – моренце, плаж, дайкири
и безоловен еликсир.
Короната да прави харакири!
А мене ме пиши – факир.
Рахат ми е сега купето.
Ресорите ми са наред.
И запознах се с шевролетка.
Моторно си ръмжим – в дует!
Не ми досаждат каруцари,
салияшаровци с ренде.
Да ме прощават с бай Вапцаров,
но май са вече демоде!
22.09.2020
*"Моторни песни" - стихосбирка на Никола Вапцаров.
**"Песента на колелетата" - разказ от Йордан Йовков.
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados