11 ene 2006, 21:21

Моя жена 

  Poesía
1445 0 1
Моя мила жена,
моя тъжна жена,
ти блестиш като изгрев
над ручеи бисерни.
Ти останва сама
или пак си сама
в своите мечти недописани.
Мека нежна ръка
гони сълзи по бузите
мека топла ръка те погалва
и се скриват от ревност,
от злобата музите ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??