7 dic 2006, 17:54

Моя път 

  Poesía
783 0 4
През бури и преломи аз вървя
и търся своя път в живота.
Самотата познах, разочароваха ме близки хора,
но пак през облаците гледам
да видя своя светъл лъч надежда.

Със времето приятелите мои
останаха със скромен брой,
но аз не изкам толкоз много -
достатъчен ми е един!

Когато в миговете трудни
на моя живот устремен
да има някой мой приятел,
който да мисли за мен.


Умея аз да се раздавам,
в замяна много малко искам аз.
Една ръка, приятелска, сърдечна
да ме прегърне в труден час!

© Дарина Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Умея аз да се раздавам,
    в замяна много малко искам аз.
    Една ръка, приятелска, сърдечна
    да ме прегърне в труден час! "

    Правилна позиция.

    Поздрав и усмивка Дари.
  • хахаа яворе лоша мотивация даваш.
    дари пиши пиши,опитът е майката.И аз не мгоа да пиша,но опитвам и се уча
  • споделям мнението на явор...като идея е ми харесва обаче нещо куца...
  • Ако го разкажеш без рими, ще бъде много по-добре! Не се пресилвай да пишеш поезия...
Propuestas
: ??:??