27 mar 2010, 12:38

Моят ад 

  Poesía » Otra
995 0 3
Преградите духът ми победи
и всичко нечовешко стана ми присъщо,
в мене диша нещо непознато по-преди,
кипящо, диво и могъщо.
Безкрайна доброта и нечовешка злост
във вените ми се разливат
и вече няма самота - неканен гост -
у мене всички слабости умират.
Очите ми бездънни са сега
и на дълбокото във тях ври самият ад,
но до там да видиш - пречи ти страха
и плуваш само на повърхността. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панкова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??