27 jul 2008, 21:13

моят ден 

  Poesía » Otra
1171 0 21
Този ден е бездна празна,
просмуква всеки атом в мен;
превръща ме в пихтия мазна;
заспивам всяка вечер натрошен.
...и будя се отново с болка.
...и пак си лягам с плач и леден.
Безкрайно дълъг ден, на ролка,
накъсван от нощта поредна.
...
Болката умира в дрямката...
А слънцето с усмивка
възкресява ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??