меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
27 jul 2008, 21:13

моят ден 

  Poesía » Otra
1101 0 21

Този ден е бездна празна,

просмуква всеки атом в мен;

превръща ме в пихтия мазна;

заспивам всяка вечер натрошен.

 

...и будя се отново с болка.

 

...и пак си лягам с плач и леден.

 

Безкрайно дълъг ден, на ролка,

накъсван от нощта поредна.

 

 

...

Болката умира в дрямката...

А слънцето с усмивка

възкресява

я.

 

 

 

ПИСНА МИИИИИИ!!!!!!!!!!

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • да, и се нарича меланхолия.
  • Това е друго - не е период...То си е част от тебе и не можеш да го изгониш - дори когато си щастлив...така си се раждаш и с него умираш...
  • И аз претърпях един такъв гадничък период от живота си. Всичко ми беше криво, мразех въздуха дори! Така че, горе главата и само за хубави неща! Много ме кефиш!
  • на място на което не си бил няма как да се върнеш. можеш само да отидеш.
  • не бързам, и на мен ми харесва на дъното. всъщност не знам дали искам да изплувам, - какво е там горе, ще ми хареса ли? не съм бил там.
  • не мога... празен съм.
  • хей човече време е да дойдеш на себе си. иначе е хубаво както винаги.поздравче!!!
  • Е, пожелавам ти да излезеш от депресията. Меланхолична натура съм и знам, че меланхолията може и да е сладка, давайки и един ценен поглед, но депресията вече не е, а е една дълбока бездна.
  • адска
  • Приятел, това не е просто меланхолия, това е депресия.
  • че как да спра да се самосъжалявам, иначе кой друг ще ме съжалява?
  • Хей, момко, просто си кажи "Яаааа, колко хуубава болка!!!"
    Не е ли така, а?
    Всичко ни е хубаво и не е случайно
    Наслади се на всичко хубаво - и болката, и радостта, и красотата, и пошлостта... всички те са част от живота ни, а той е хубав, животът!
    Прегръдка!
  • омг, само когато съм толкова поркан такъв коментар (или изцепка на някой от "приятелите ми" не може да ме издразни. благодаря ти че ми припомни чувството което преди две години и половина ме накара да се захвана с автобиографичния си роман... ах, тази проклета книга...
  • Я по оптимистично,сладурче!Още си толкова млад!
  • Не знам какво да кажа... но само ей тъй, да знаеш, че съм тук и чета.
  • Ами дремни си...

    Хей, пишеш много истински!
    ... дали не е по-добре да анализираш последицата ( състоянието си ), вместо да констатираш за пореден път, че не нещо не ти е ...
    ... не търся решение... просто мисля, че имаш какво да кажеш и още по-интересното е, че ще го кажеш много истински...

    Поздрав!
  • Ако наистина "Болката умира в дрямката", значи все още има надежда за теб...
  • меланхолиците са нежни хора...
    тук лъха песимизъм, тъжно ми стана...
  • "Безкрайно дълъг ден, на ролка,

    накъсван от нощта поредна....."
    това ми хареса!

    ...
  • Ника май ти отива...
    Много ми харесва стихотворението...Без това "ПИСНА МИИИИИИ!!!!!!!!!!" накрая. Но май точно така би звучал човек, намиращ се в това положение, чувстващ се така.Много силно внушение постигаш със стиховете си.
  • Ей, спокойно! (hug) Гледай напред и нагоре!
Propuestas
: ??:??