МОЯТ ДЕН

27 jun 2007, 13:09

Poesía

596 0 3

Върху жарава стъпвам в своя ден,
небето сякаш притъмнява.
След толкова лета край мен
все същата душата си остава.
Тя знае що е обич и омраза,
добро какво е или злоба,
от злото нека Бог ни пази,
в децата да е нашта сгода!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

МОЯТ ДЕН

Искате да прочетете повече?

Propuestas