13 dic 2023, 14:57

Моят дядо Коледа 

  Poesía
411 2 14

Той не живее в далечна Лапландия.

а в скромно жилище в малкия град.

С пуловер заменил е червената мантия,

шейната с елените пък с комби фиат.

Не носи шапка с помпон и звънче,

а в косите му сребрее пряспа от сняг.

Истински щастлив е, щом подаде

монета в протегната ръка на бедняк.

Той не влиза с ботуши в комина.

Има си ключ, този Санта модерен.

А аз, разбира се (нима ви шокира)

отдавна съпруга съм му - жена благоверна!

Той ми е толкова специален и мил,

щом е до мен, не усещам тъгата.       

Утрото ни ухае на чай с джинджифил,

и топла, уютна е вечерта до елхата.

Около нея, за жалост, няма джуджета.  

Заживяха в други, далечни страни.

а нашите внуци - любов и утеха

ще ни честитят…А, ето, скайпа звъни!

Мой дядо Коледа, в реалност превръщай

делник и празник за дълго в награда! 

С теб е хубаво времето в къщи!

Време е да празнуваме! Наздраве за двама!

 

 

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??