Моят храм
Ти си моят единствен храм.
В него няма купол и разпятие.
Греховете си изгарям там.
Ти си любовно проклятие.
Без иконостас е този храм -
очите ти са моите икони...
Ръцете разпятие са - знам.
Без зачатие си ти, Мадона.
Изгарям в нощта. В утрото се раждам...
В пламъка на свещ – мой сладък грях.
От клюки черен, потънал в сажди,
от тебе прошка да помоля. Едва успях...
© Мимо Николов Todos los derechos reservados