От многото любови не боли,
но стига ми една-единствена.
Не искам да се давя във сълзи
и да доказвам в проза истини.
Не искам раздвоена да заспя
от мисли некрасиви. Изморих се.
Правдив е пътят, който днес редя,
прелитайки над урвите скалисти.
Духът копнее мир и свобода,
баланса търси... непресторено.
Нали в предначертаната съдба
изборът за всичко е виновен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse