Ела при мен! Нощта сълза пролива,
забрадка пада, тъмното тлеи.
Обичам те с очи на самодива,
не шепнат устни, няма и лъжи.
Покрий гръдта ми - палеща палитра,
на свян и похот, мирис нежнобял,
горят и устните - червена роза,
ела при мен, дори и неразбрал...
Дали е грях или среднощно тайнство,
дали горча или пелин стипчи?
Гали ме, имам само тяло,
да вземеш и сърцето – забрави! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse