Какво ли ми даде, Животе,
през тези години изминали,
болката, в ляво жигосана,
или душата намачкана?
Какво ми остави, Животе,
след битките, дето ги водихме,
искане спящо в очите ми,
и скут опустял без дихание?
Мислиш си, че се предадох,
че ме изпи, пресуши ме?
Не, не позна, коленичих,
но то е за да се изправя!
Ще те живея, ще чакам,
ще ме болиш, ще ме газиш,
но запомни, щом обичам,
има защо да те пазя!
© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados