Искам да ви покажа моят кънтри стих.
В годините на промени го редих.
Взимах цвят и шарки от живота,
скубех нишки от хомота
и редих, редих, редих...
моят тъжен, песимистичен кънтри стих.
Аз ли съм виновна, че е такъв?
Не можеше ли да е лек и по-красив?
Да! Можеше! Естествено!
Би звучал божествено!
Но, материалите са такива!
Възможности за други бъдещето не разккрива.
Сори! За сега това е моят кънтри стих.
Колкото можах го разкрасих.
Моля ви за прошка, тъй както аз простих.
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados