Моят морски дом

veil (Далия)
15 27

24 dic 2007, 22:17

Poesía » Otra

1096 1 4

Дантелена стена се

надига и ме обгръща,

със своята любов и

топлина ме прегръща.

Окъпана стоя и вдишвам

мириса на необятното море,

а чайки прелитат над мен -

разперили криле.

Разпуснала детските си

руси коси се отпускам

и чувам как морето шепти -

шепти и ми говори с нежен

майчин глас, който и силните

вълни не могат да секнат в този час.

И говори ми неспирно:

остани, слей се с мен и живота си

тук продължи, само не тръгвай,

недей...

След време ще се върна

при същото това море,

което е жадувало да

ме види още веднъж поне.

И да, зная, тук ще да е

моят пристан и заслон,

няма да те напусна никога вече -

мой морски дом.

О, тайни мечти и копнежи,

вопли на една самотна човешка душа,

бленуваща за покой във вечността.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.