Моят народ

Моят народ за жалост си отива,

едни с чанти и куфари в ръка,

други – остарели, поемат към вечността,

остават само силните и остаряват с тъга!

Моят народ за жалост си отива!

Къде си тръгнал, българино, по света?

Да, тук е много трудно за съжаление сега,

но това не е твоят път, той води към дома!

Моят народ за жалост си отива,

той гине, изчезва, просто се топи!

Като снега през пролетта, загива,

а другарят до него мълчи ли мълчи!

Моят народ за жалост си отива,

но ще позволим ли българите, ние, това.

Една велика нация никога не загива,

тя ще остане и пребъде на света!