Когато го попитах, той отвърна:
“Аз съм просто някой, непознат.”
И преди да съумея да го зърна,
усетих само вечерния хлад.
Почакай, виждам падаща звезда,
преди да си отидеш, съживи ме!
Дойде за да останеш без следа?
Без знак за нещо истинско? Без име?
Не те познавам, но във теб се взирам,
давам ти живот, по-друг за този свят.
Усещам те и без да те намирам.
Дори си имаш име – Моят Непознат!