Прекрачвам пак годишен праг
и си тихо подсвирвам,
мъглив навън се мръщи денят,
но мен това ме не спира ...
даже да газя във кално,
дори да затрупва ме сняг,
достатъчно ми е, че крача бавно
и го още живея, този свят.
Сплитат с тежестта си дните,
състарявайки ме без да питат
бръчки с торбички под очите
и аз не питам защо бързо отлитат ... ...