27 nov 2009, 16:54

Моят прозорец 

  Poesía » Otra
1364 0 5
Аз като вас да пиша не мога.
Често рими заучени по навик редя.
Крия се денем в мойта бърлога,
а вечер на черния прозорец седя.
И гледам света - разбитата улица,
наквасена в ноемрвийска тъга.
Издъхва в пелените на нощта като блудница,
от ехтежа на болките й чувства крада.
Заключвам в куплети поредния нощен урок.
И мъча се що чуя на лист да опиша.
С обществото наскоро сключих облог
за себе си да спра да пиша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??