23 feb 2022, 6:10

Моят стожер 

  Poesía » Otra
338 7 9

/на съпруга ми/

 

Не си измислен, а мъжът до мен -

стожер....от над тридесет години,

на бури устоял, не паднал в плен

на най-студените и върли зими.

 

Прегърнал болката, видял лъча,

който в душата ти просветва,

ти сила даде на една мечта,

изместила съдбата ни нелека.

 

Бъди и остани за мен мъжа -

приятелят в добро и в снеговея,

и нека заедно сме във мига

орисан ни от Бог... да преболеем.

 

 

 

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??