Моят вълк бе единак,
в една гора сме расли.
Аз със глутница вървях,
а той бе сам и властен.
Храна донесе за из път,
в краката ми я сложи,
отдалечи се и любовта запази.
С бързи леки стъпки,
правеше си път - порасна,
стана търсен - мъжки вълк,
машина за убиване.
Очите му все бяха замъглени, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse