20 mar 2011, 13:38

Моят вълк 

  Poesía » De amor
1956 0 0
Моят вълк бе единак,
в една гора сме расли.
Аз със глутница вървях,
а той бе сам и властен.
Храна донесе за из път,
в краката ми я сложи,
отдалечи се и любовта запази.
С бързи леки стъпки,
правеше си път - порасна,
стана търсен - мъжки вълк,
машина за убиване.
Очите му все бяха замъглени, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Д Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??