По пътеката позната отново аз се връщам.
По камъните стари на старата ми къща.
Поглед,трепет, шеметното ти дихание...
Сълза, мрак, грешките ми повтаряни.
Събуждам се във ужас, всичко е към края.
Било е само сън... Сън или наяве?!
Но докога? - пита хълцливо сърцето?!
Този ужас все ще го потретвам...
Може би във всичко се съмнявам
и сигурно трябва, щом от тебе се калявам...
Направи ме силна, жестока,
безсърдечна чак. ...