Luella (Странна Личност)
3 5
28 feb 2007, 9:07

Моята Болка 

  Poesía
849 0 4
В памет на една приятелка!



Няма ги вече сълзите,

изплаках ги отдавна.

Само болка ми остана в душата,

Тежка, Мъчителна и бавна.



Искам да крещя и съдбата да мразя,

но не ми останаха сили,

за тебе споменът в сърцето ще пазя,

за дните които сме делили.



Ще минат месеци, години, цяла вечност -

но тъгата ми не ще отшуми.

Ще дойде време с тебе да се срещнем,

там, където никой няма да ни раздели!

© Странна Личност Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Лека и пръст! Важното е да си спомняш за нея! Човек е жив, докато си спомнят за него!
  • Благодаря ви за трогателните коментари.
    Наистина , нищо не може да се сравни с болката на сърцето; и със всеки изминал ден става все по-тежко и по-тежко, защото сълзите са изплакани , думите са изречени и на теб ти остава само едно - да страдаш!
  • Поклон!!!
  • Когато изгубиш някого,нищо не може да се сравни с тази болка... някой който е бил близко до сърцето ти...Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??