20 abr 2007, 10:10

Моята България 

  Poesía
606 0 3
Отново за живот си жадна, България моя, ти възкръсна!
Отново ти жадуваш да влезеш в нашите сърца.
Очи печални, мрачни от болка и гняв ти разпръсна,
стана пак чиста и светла като утринна зора.

България, аз не те забравих, помня те и ще те помня всеки ден.
Знам какво ти сториха турци и душмани.
Но знай, че ти винаги си била и ще бъдеш с мен.
И след милиони години моят дух не ще те остави.

Българска земя, нека твоята земя бъде моето легло,
нека твоят сняг да бъде завивката моя.
Нека твоите поля да бъдат моето седло,
нека бъдеш мойта Троя.

Искам вятърът ти гръмоносен да е мой брат, на който да си опра нощем главата.
Искам твоите казанлъшки рози да са двете ми очи.
България, знам, ти си на болката и страданието земята,
която е минала през хиляди беди за всички нас.

Но 3-ти Март винаги ще си те спомня като победителка добра.
Ще се сещам какво за теб направиха дедите ми, твоите деца.
България, на 3-ти март българи ще празнуват.
Нима не го разбра?
Всяка твоя капка ще спася.

Нека плюят, нека казват лоши думи по твой адрес, но аз знам колко много постигнахме.
Знам какво направихме всички ние и как сме се борили и още си се борим.
През робства мръсни като стрела ние преминахме.
... и тези хули ще преборим.

България, благодаря ти за моята земя, благодаря ти, че те има.
Благодаря за твоят нежен смях, с който с радост аз се будя.
Българийо, скъпа мила,
страна на нежност и на чудеса.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви много.Наистина обичам родината си и не бих я заменила за нищо.Въпреки всичко.
  • Браво Мими!!!
    Такава обич към България се усеща в стиха ти,
    че направо ме разплаква! Браво!!!6
  • Благодарност, че я има!
Propuestas
: ??:??