Да вървя ли аз след теб, през светове от мрак и светлина... да поема ли ръката, която плахо към гърдите ти притискаш? И дали ще падна аз със теб, когато в тъмата на тъгата рухнеш, изгубила надежда, без дом, отвъд песента на дъгата многолика? Днес след тебе тихо ще вървя, така ще е и утре, когато си сама. Една пътека аз със тебе вечно ще споделям, едно сълза, една Съдба. И когато дойде време да напуснеш ти деня, в нощта ще те последвам, и една светлина в сърцето ти ще вдъхна, която да те води към дома... ....Това е моята душа.