ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
6 may 2011, 16:20

Моята душа 

  Poesía » Otra
1012 0 18

Уж е същата, тази моя душа, а годините

с нови дрехи обличат суетната нейна снага,

всеки ден, на шега, наслоява мечтите ù сини,

като грим от умора и дързост във бръчка една...

 

Уж разбрала е как да живее и как да се врича,

как да  бори и онзи озъбен в очите ù страх,

как  в копнежи и блян полудяла от радост да тича

и разбрала е вече, че тялом е пепел и прах...

 

Уж повярвала в свойта нетленност, раздава усмивки

на преминали нейде отвъд близки сродни души

и забравя за себе си даже в моментите пивки,

забавлява се с мисли, а с други - планети руши...

 

И когато я питам отвътре дали се преструва,

че  щастлива е, щом  любовта  я остави без глас...

Тя усмихва се някъде там  - и тъй ясно я чувам:

Да, тогава, когато обичам,  съм себе си аз...

 

 

 

 

 

 

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??