тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
21 nov 2009, 14:42

Моята есен 

  Poesía » Filosófica
559 0 6

Без твоя цветен ореол осъмвах

и газех боса, боса през полето.

Поисках да забравя аз къде съм

разгаряла страстна песен в сърцето.

 

Понякога нарочно те припламвах

и исках да си там... където

по друми нестинарски - странно

запалено се смееше небето.

 

На птица бързокрила как помахвах,

политах с нежни мисли в мрака с нея,

в такава нощ прощална - се прощавах

със свойта листопадна, тъжна есен.

 

 

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??