Отива си моята есен
с топлите слънчеви дни.
На небето слънце не грее,
облак черен го скри.
Дърветата още са същите,
с капещи жълти листа.
Шума от тях пъстроцветна
килим на земята постла.
Зимата вече почуква,
небето сиво мълчи…
Върни се, есен златиста,
за ден... ме стопли.
© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados
и на мен есента ми е любимият сезон..
очаквам я, с нетърпение.. и поздрав за
красивия стих, от сърце..